Днес сме щастливи да разговаряме с вдъхновяващия екип на Startup Factory – организация, която се стреми да развива предприемаческата екосистема и ИТ общността в България и Югоизточна Европа.
 
Емилиян Енев, председател на Управителния съвет на Startup Factory, може да се похвали с впечатляващ опит, като през 2017 г. неговият блокчейн стартъп ReCheck беше номиниран за конкурса EUTOP50. А Теодора Енева, част от управленския екип на Startup Factory и проектен мениджър, е инициирала и организирала десетки обучения и събития за възрастни и ученици от гр. Русе и страната.
В това интервю ще научим повече за тяхната мисия, стремежи и въздействието, което оказват върху бъдещето на устойчивото развитие, блокчейн и предприемачеството в региона и отвъд.
 

Емилиян и Теодора, бихте ли описали накратко мисията и визията на Startup Factory и как тя допринася за развитието на предприемаческата екосистема и ИТ общността в България и Югоизточна Европа?

 
Startup Factory подкрепя хората, желаещи да стартират свой собствен бизнес и да се развиват в ИТ сферата. Провеждаме обучения в различни сфери на дигиталните науки – програмиране, дигитално рисуване, електронна търговия, онлайн маркетинг. Привличаме за лектори доказани специалисти с години практически опит, които са готови да споделят ноу-хау. В началото на 2022 година създадохме специализирана платформа с видео обучения, записи от уебинари и много безплатни ресурси, които да помогнат на всеки, който иска самостоятелно да подобри своите дигитални и предприемачески умения.
 
Как виждате ролята на Startup Factory в насърчаването на младежкото предприемачество, като се има предвид настоящият ви фокус върху стартъпите в ранен етап на развитие, и изграждането на дигитални умения?
 
Startup Factory има мисията да развива благоприятна среда, която да подкрепя младите предприемачи да действат смело в реализацията на своите предприемачески начинания. Понякога е достатъчно да дадем на младежите първоначални насоки, да им помогнем във валидирането на техните идеи и да обсъдим какъв е бизнес потенциала на техните идеи. Нашата роля е да бъдем ментори и съветници на много ранен етап, да им дадем достъп до ресурси и да демонстрираме добрите практики и доказаната методология в развитие на стартъп идеите. Не се изкушаваме да даваме конкретни рецепти и ясен план за действие – даваме си сметки, че те трябва да изминат самостоятелно своя път и да направят грешки. Това ще е предпоставка да научат сами важните уроци и да израснат като личности и предприемачи.
 
Фокусът ни върху развитието на дигитални умения е резултат на идентифицирани нужди и е един от инструментите за реализиране на нашата мисия. Немислимо е да се стартира успешен бизнес без адекватни компетентности в областта на маркетинг, комуникация, работа с технологични продукти, дизайн и т.н. Обучителните ни курсове формират базовите умения, които увеличават шансовете не само за стартиране на собствен бизнес, но и за намиране на подходяща работа.
 
Теодора, като човек, който се интересува от модернизирането на образованието в България, как виждате интегрирането на въпросите на устойчивото развитие и ESG в образователните и обучителните програми?
 
Устойчивото развитие и ESG трябва да станат начин на мислене, житейска философия и методология при управлението на собствени бизнес проекти. Имаме нужда от холистичен подход, при който устойчивостта се разглежда като съвкупност от принципи и ценности, които се въплъщават в нашите процеси и продукти. Тук е уместно да се направи едно друго сравнение. Преди 5-10 години говорихме за технологични (или дигитални) компании и традиционни бизнеси. Но това разделение вече е неадекватно – фирмите, които не интегрират дигиталните технологии са обречени на ниска конкурентоспособност и ще загубят пазари. Затова дигитализацията става хоризонтална и всички бизнеси стават до някаква степен технологични. Същата е логиката и за политиките за устойчиво развитие – заради ESG регулациите и промяна на обществените нагласи и очаквания, след 5 години фирмите ще са възприели устойчивостта като естествен начин на работа.
 
Интегрирането на тези теми в образованието е най-добрата инвестиция за бъдещето ни. Младите хора са особено чувствителни към устойчивостта, защото за съжаление те ще платят цената за нашите грешки и отложени трудни решения. Затова обучителните програми в тези области биха се приели позитивно, но ако са практично ориентирани, ако дават достъп до работещи инструменти, ако демонстрират добри практики и ако показват колко сме свързани всички. Виждаме и отлична възможност да се променят компоненти от образователната програма с модерни и ефективни ресурси по темите за устойчиво развитие.
 
Емилиян, с опита си в блокчейн технологията и като основател на ReCheck, бихте ли споделили вижданията си за това как блокчейн може да допринесе за създаването на по-устойчиви и децентрализирани системи и процеси?
 
Блокчейн е технология, която носи прозрачност, отчетност и пълна проследяемост. Това е като еднопосочна улица – можете само да записвате данни, но не можете да се връщате и да ги променяте или изтривате. Това създава среда за честна игра и прозрачни бизнес практики. В контекста на ESG това ограничава т. нар. “greenwashing” – представянето на лъжливи твърдения и манипулирана корпоративна информация относно устойчивостта, въздействието върху околната среда или грижите за персонала и общността. Тук е важно да се отбележи, че прозрачността на блокчейн не означава изтичане на чувствителна бизнес информация или компрометиране на бази данни, търговски тайни или други ресурси на организацията. Става въпрос за почти автоматизирано регистриране на сегменти от данни, които се релевантни за оценка на устойчивото управление на организациите.
 
Блокчейн ще позволи и ефективното споделяне на документи и ESG данни между партньорите по веригите на доставки и създаване на стойност. Тук се проявява силата на децентрализираните технологии – възможност да се синхронизира бързо и сигурно обмяната на данни между участниците в бизнес процеси. Можем да гледаме на блокчейн като на мрежа, която свързва различни бизнес платформи и позволява създаването на една обща картина на истината – например сертификати на продукти и суровини, указания за рециклиране, данни от сензори показващи въздействие върху околната среда и др. Пример за инициатива в тази област е дигиталният паспорт на продуктите, за който блокчейн може да предостави подходяща инфраструктура.
 
Какви инициативи, събития или програми сте въвели в Startup Factory, за да насърчи културата на устойчивост и социална отговорност сред своите членове и по-широката предприемаческа общност?
 
Нашите инициативи са основно в областта на информационни кампании, образователни материали и блог постове. Темата за устойчивостта е хоризонтална за нашите дейности и я включваме като акцент в обучителните курсове и уъркшопи. По отношение на социалната отговорност даваме личен пример с доброволен труд, кампании и ангажираност към важни за обществото теми. В тази връзка можем да посочим трансформацията на офиса ни в един от центровете на украинската общност в Русе. В една от стаите на споделеното работно пространство се организират редовно курсове по български език, програмиране и аритметика за украински деца.
 
Можете ли да споделите успешни примери за стартъпи, които са възникнали от Startup Factory и имат принос за устойчивостта и/или кръговата икономика?
 
Една от фирмите е ReCheck – стартъп, който разработва решения в областта на измерване на устойчивостта на сгради. Продуктът дава възможност данни от различни сензори и източници да се регистрират в блокчейн и да оформят надеждна и прозрачна история на сградите.
 
Как виждате бъдещето на България и региона на Югоизточна Европа по отношение на устойчивото развитие и каква роля според вас Startup Factory и други подобни организации могат да играят в стимулирането на тази трансформация?
 
В България устойчивото развитие все още е подценена и малко маргинална тема заради натрупани предубеждения и недобра информираност.
 
 
Научете повече за Startup Factory и техните дейности на startupfactory.bg